Andrew Nedelchev's Multiply Site

В събота вечерта, в предаването "Вижте кой... с Евгения Атанасова" по Канал 1 се състоя диспут на темата за гей парада. В него взеха участие представителка на православната църква, представителка на БНС, представителка на лезбийките и журналист, защитник на хомосексуалните. Сред публиката (която изказваше мнения) участваха значителен брой християни-протестанти. Пълният запис може да видите в прозорчето по-долу или на следната страница.

Оригиналният запис на БНТ (със същото слабо качество) може да се свали от следния адрес или да се гледа от страницата на предаването. Първи впечатления от участието си в предаването споделих вече във форума на ХАРТА. Ще се радвам повече хора да се включат с адекватни коментари, особено относно аргументите на двете страни.

Преди три дни участвах за първи път (като участник, макар и сред публиката) в телевизионно предаване. За пореден път се убедих колко лесно е човек да не се ориентира в обстановката и да не успее да предаде онова, което иначе би искал да каже. Затова намирам за много поучителен следния клип от участието на Н. Т. Райт, епископ на Дърам (англиканската църква) и уважаван специалист по Новия Завет, в комедийното предаване The Colbert Report.


Истински харесвам бързия ум и чудесното чувство за хумор на Том Райт, но и не мога да не се възхитя на умението, с което в тази съвсем неподходяща за сериозен разговор среда, успява да предаде достатъчно от онова, което е дошъл да представи, и то по начин, който те заинтригува и кара да искаш да прочетеш книгата. Е, поне мен...

Току-що открих тази тема във форума на ХАРТА. Тези дни я обсъждах с брат си, както и с някои водачи сред обществото на евангелистите в България. Размениха се интересни мнения, но има нужда от много повече размяна на аргументи и информация, както и обмисляне на различните аспекти. Надявам се много от хората, които мислят задълбочено, а същевременно и активно използват интернет, да се включат. Жалко е, че християните в България досега се задоволяват само да мълчат страхливо или да обиждат, но не казваме защо именно сме така твърдо против.



И както написах във форума: "Ех, мечтая за деня, когато повече българи няма да приемаме мненията си на готово или бързаме да изплюваме първосигналните си реакции, ами ще разсъждаваме задълбочено и информирано, за да стигнем до разумни преценки..."

Руми, която нямам честа да познавам лично, беше така любезна не само да прочете нещо, което съм написал, ами и да остави бележка с личното си мнение. Думите й ме провокираха да "сложа на хартия" няколко мисли за музиката в живота на християнина. Много откъслечни са, но бих се радвал да се заформи дискусия по темата, тъй като тя е част от по-широката тема за християните и изкуството.

Твърде дълго този блог стоя неадекватно празен. Това не означава, че не са превеждани трудове през това време, а по-скоро, че нямах време да ги организирам, публикувам в подобаващ вид и да пиша тук.

Първата книга, която публикуваме, не е типична за проекта, понеже предстои до две седмици да влезе за печат и ще бъде издадена във физически вид от издателство "Нов човек". Основанията да я представям тук обаче, са, че вие, читателите, имате достъп до пълния й текст още в процеса на редактиране, т.е. това е едно в същинския смисъл живо издание, понеже може да сте свидетели на процеса му на развитие.

Книгата е "Взаимодействие с Бога: библейско богословие на поклонението" от Дейвид Питърсън. За достъп до заглавната страница и съдържанието, просто натиснете връзката. Ще се радваме да коментирате превода или съдържанието на книгата, както и нейната актуалност в опцията за коментари на този блог!

ВРЪЗКИ:
http://www.amazon.com/Engaging-God-Biblical-Theology-Worship/dp/0830826971 - оригиналната книга на английски

АКТУАЛНО

Поздравявам ви с празника Възкресение Христово!

Независимо от заглавието по-горе, нямам намерение да изливам страсти в поредната критична публикация по повод невежеството и безразличието на българите към християнството. (Ако обаче искате да наблюдавате любопитна дискусия на тази тема, потърсете записа от последното предаване "Сеизмограф" на страницата с видео архиви на bTV.)

Без значение дали ни интересува, дали вярваме в историческата му фактологичност или не, Възкресението на Исус е факт, а с всяка изминала година ние разбираме все повече за това. (Вижте например резюме на последната научна конференция относно вероятния гроб на Исус в предградието Талпиот, югоизточно от Йерусалим.) Именно по тази причина на сайта на ХАРТА публикувахме поредната глава от книгата на Робърт Стайн за живота на Исус. Тя представя онова, което ни е известно от историята за Възкресението на Христос.

На сайта ще намерите също статия от нашия колега Павел Кръстев, озаглавена "Възкресението на надеждата", в която разказва за личното значение на Великден за него.

Тук пък може да разгледате набор от съвременни картини, които изобразяват различни моменти от разпятието и възкресението на Христос. Своеобразната изложба се казва "Изображения от Голгота".

Понеже Той възкръсна, ние имаме надежда, вяра и увереност.

Христос возкресе!

АКТУАЛНО

Винаги чета "Капитал" до към края на седмицата, та днес попаднах на следния любопитен материал, в който се споменават десет случая на победа на интернет обществото над старите медии. Под номер 7 е казусът "Воденичаров", за който пак "Капитал" писаха подробно преди няколко месеца, а блог обществото и разни сайтове гърмят с всичка сила.

Става въпрос за изумителни (но не толкова непознати) случаи на корупция от всякакво естество в благоевградския ЮЗУ. Когато първо четох разследването на "Капитал" по случая, бях скандализиран. Все пак имам неколцина приятели, които учат там. Бях забравил (или по-скоро не бях сигурен, че още е така), че там преподава и една позната - Светла Енчева. Оказа се, че нейният блог - Неуютен блог - е една от основните трибуни за разобличаване на покварата там. За повече информация просто се запознайте с писанията й и проследете линковете в тях.

Споменавам я, защото познавам Светла и съпруга й, Крис, от много години. Страхотни хора са. А каузата им заслужава поддръжка, защото е истинна и защото на злото трябва да се съпротивляваме всеки както може. Уважавам примера на тези хора!

Subject: Molba za pomosht na detence!!!!

Александра оцелява след пожар, но сега трябва да се бори за живота си и за нормално бъдеще. Тя е само на 14 месеца, кожата по цялото й тяло е обгорена и лицевите кости са повредени (в резултат на изключително високата температура). В момента липсва половината й лице. Тя се намира в болница в Краков, Полша и за нея се грижат едни от най-добрите специалисти. Въпреки това Александра все още трябва а премине през множество операции и дълго възстановяване. За съжаление нейните родители нямат повече пари.

Ето защо се обръщаме към Вас с молба за помощ. За всеки препратен е-мейл нейните родители ще получат 3 цента. Моля, помогнете им, като препратите този е-мейл на колкото се може повече хора!

Благодаря!!!

Сдружение ХАРТА организира публична лекция-среща с Елис Потър, бивш дзен-будистки монах, a понастоящем лектор в областите музика, изобразително изкуство, филми, философия и богословие.

Тема: "Дотам и обратно или пътешествията на един съвременник през източната духовност и християнството"
Място: гр. София, Дом на Федерацията на научно-техническите съюзи в България (бивш Дом на техниката), ул. Г. С. Раковски 108 (до ъгъла с ул. Гурко), 2 етаж, зала 3
Час: 18:30 ч.

ВХОД СВОБОДЕН

Повече информация за събитието и за Елис Потър може да намерите на официалния сайт: http://harta-bg.info/resources/events/ellispotter/index.html

Повече за Сдружение ХАРТА може да научите от нашето интернет списание www.harta-bg.info

Разглеждах някои материали на сайта на Ричард Доукинс и попаднах на видео клип от британско комедийно шоу. Водещите са подбрали абсурдни моменти от християнски телевизионни предавания. Ако мислите, че не е възможно някой да върши и говори такива неща на сериозно, то явно никога не сте гледали някой от християнските телевизионни канали. По време на отпуската ни в Германия през октомври, попаднахме на God TV и по липса на друг англоезичен канал, а и понеже никога не съм гледал такова чудо, го оставях да върви като фон докато работя. Там разбрах защо са измислени песни като "Jesus He Knows Me" на Genesis и "Ticket to Heaven" на Dire Straits. Вижте клипа и си представете какво е да гледаш почти само това 24 ч. в денонощието. А има хора, които смятат това за благословение!

Преди да бъда засипан с гневни обвинения в отстъпление, трябва да кажа, че аз самият не се срамувам да се отъждествя с евангелисткото движение. Роден съм и съм израснал в неговия контекст, така че да се обявявам срещу него би било равносилно на подкопаване на собствените си корени. Освен това смятам, че всеки носи сам отговорност за своите думи и действия. Няма защо да ме е срам от това, че някои евангелисти са мошеници или откровено луди. От друга страна, най-вероятно всеки от нас има от какво да се срамува и сме допринесли за очернянето на общото име. Затова не мога да заставам в позицията на себеправеден съдник. Има обаче място за разумна и градивна критика.

В тази връзка днес прочетох една много интересна статия от Карл Труман (бившият главен редактор на наскоро спрялото да излиза богословско издание Themelios и ръководител на катедрата по църковна история на Westminster Theological Seminary във Филаделфия). Статията е озаглавена "Confessions of a Bog-Standard Evangelical" и е публикувана в online изданието Reformation21. В нея описва смесените си чувства спрямо табелата "евангелист". Изцяло съгласен съм с него.

Понякога се питам: Как ни търпи Бог?

За хората, които обичат да четат книги, не е никак необичайно да споделят впечатленията си от вече прочетени такива. Колко приятно е да срещнеш човек, с когото имате сходни ценности, и да обмените скорошните си открития от света на книгите! Не по-малко ценна е обаче и обмяната на списъците със заглавия, които предстои да прочетете. В рубриката "Библиотека" възнамерявам да включвам бележки както относно вече прочетени заглавия, така и за непрочетени, но заинтригували ме такива.

Онзи ден ми подариха книгата на Джон Ленъкс (както е по-правилно да се изписва името му) "God's Undertaker: Has Science Buried God?" (на български преведена като "Погребала ли е науката Бога?", Пенсофт, 2005) и снощи започнах да я чета. Досега съм прочел първите две глави и съм заинтригуван дотолкова, че смятам за няколко дни да я прочета цялата.

Първите ми впечатления са, че не е гладка и лесна за четене. Джон има ясна мисъл и не говори празни приказки, но до този момент усещам липсата на "златно перо". Има автори, които просто те карат да си възхитен както от онова, което казват, така и от начина, по който го пишат. (Такъв за мен е К. С. Луис, например.) Нямам чувството Джон да е от тях. (Тук е мястото да кажа, че го познавам лично от много години и дори съм му превеждал в продължение на няколко дни. Няма много такива лектори като него. Той е удивително увлекателен и съдържателен като лектор. Нещо от това се губи в книгата и именно затова прави впечатление.) Всичко това обаче не бива да възпира който и да било от това да прочете тази кратка (по-малко от 200 стр.) книга. Защото за разлика от повечето нашумяли християнски отговори на вълната от войнстващи атеисти и защитници на науката срещу религията, Джон е спокоен и дълбокомислен. Пише без паника и комплекси относно онова, в което вярва.

Онова, което прави в увода и първата глава е да установи основите за "конфликта". Като задочно дебатира с водещите гласове на новата атеистична вълна, той защитава тезата си, че "война" между науката и религията няма, а и не би могло да има. Било поради факта, че съвременната наука се развива благодарение на контекстта на монотеизма и доктрината за Сътворението, която - в контраст с различните политеистични митологии и суеверия - постановява, че светът, който е сътворен, не е тепих за своеволията на различни божества и духовни сили, а е подреден и следва определени закономерности, понеже у Твореца Бог има ред и мисъл, а не своеволие. Така и поради очевидната реалност на голям брой учени, които са и вярващи, и не само не виждат противоречие между религиозните си убеждения и своите научни занимания, но твърдят, че професията им всъщност още повече утвърждава тяхната вяра. В първата глава Джон прави обзор на два ключови "конфликта", които често се представят като емблематични за поражението на религията пред науката: Галилео и римокатолическата църква, и дебата между Томас Хъксли и Уилям Уилбърфорс. Джон показва как историческите данни за тези два "конфликта" представят една съвсем различна картина от онази, която се шири из масовото съзнание. И в двата случая не става въпрос за поражение на религията пред науката.

В случая с Галилео той е също толкова (ако не и повече) вярващ, колкото официалните църковни власти на римокатолическата църква. Проблемът е комплексен, но между мнoгoто причини за съдбата на великия учен е и по-задълбоченото му разбиране за характера на Библията - нещо, до което църковните власти все още не са били достигнали, но което съвсем скоро след това става водеща идея на Реформаторите. Не бива да се забравя и че едни от най-ожесточените противници на заключенията на Галилео са именно колегите му учени, които за нищо на света не искат да изоставят досегашния Аристотелов модел за вселената.

В крайна сметка, Джон твърди, че конфликтът е между различни светогледи - в наше време това са натурализма и теизма. В този конфликт основният въпрос е чий светоглед хармонизира по-добре с постиженията на съвременната наука. Конфликтът не може да се разреши като просто се дефинира науката като по дефиниция "натуралистична". Това би било извоюване на надмощие за едната страна в спора с политически и идеологически средства, което е възможно, но по никакъв начин не отговаря на фундаменталния въпрос за светогледа. В тази връзка, във втората глава на книгата си Джон се занимава с въпроса "Що е то науката?" Ще пиша повече когато я прочета.

Има песни, които просто са ми "любими". Дотолкова, че самата дума сякаш не може да изрази и малко от онова, което извикват в мен като чувство, спомени, картини... Една от тях ви представям днес.

Дълго време я чувах само по радиото от време на време, но всеки път ме караше да се сепна и заслушам внимателно. Несъзнателно усещах, че носи много от онова, което ценя в музиката изобщо. Нямах представа кой я изпълнява, а и май така и не хванах някой радио водещ, докато съобщава името на песента или изпълнителя й. Този период на харесване, но без представа кого и как се казва всъщност парчето, което харесвам, продължи сигурно десетина години. Преди 2-3 години пак чух Песента по радиото, докато бяхме с приятели в един бар и се вцепених. Питах бармана да ми каже как се казва, с надеждата, че е от диск и най-после ще мога да разбера, но се оказа, че за пореден път е от извор радиото, а човекът нямаше никаква представа за какво го питам. При това положение се заех да я издирвам в интернет.

Не знам защо предположих, че се изпълнява от цяла група, а по стил бях сигурен, че е някоя от прогресив рок бандите. Звучеше ми най-близко до Asia, които никога не съм слушал много-много, така че се заех да издиря по-известните им албуми. Там намерих много други паметни композиции, но не и Песента. Вече имах известен опит с издирване на песен в интернет само по няколко думи от текста, така че се заех с търсене. Оказа се обаче, че не съм сигурен дори за цяла фраза от думите. Спомнях си, че имаше нещо със "sons and daughters", но съдейки по резултатите от Google, явно не бях на прав път. Накратко, след постепенно изпробване на различни комбинации, най-после я намерих. Радвах се като дете, намерило отдавна загубена играчка. Тръгнах да се хваля на онези приятели, които можеха да оценят тръпката от откритието. Успях дори да си намеря клип на песента. Това беше преди около година.

Днес продължавам да харесвам тази песен. Вече го няма очарованието от непознатото. Няма ги и романтичните фантазии за непознатите изпълнители. Вместо това има осъзнато и дълбоко оценяване на красотата на музиката, адекватността на текста и богатството на композицията, прикрито от простотата на мелодията. Това парче наистина съдържа страшно много от онова, което харесвам. Нетипичен рок ритъм с ярко изнесена бас партия. Усещане за обширен хоризонт, който чертаят синтезаторите на фона и многогласието в напевите. Този изключително висок, плътен и мощен глас, леко дрезгав на моменти. Шотландските гайди, които те пренасят в шотландските highlands. За мен всичко тук е на място. Убедете се сами:

Джон Фарнам е може би най-уважаваният и добър рок певец на Австралия. Според статията в Уикипедия, той е единственият австралийски изпълнител, който има номер едно плоча в пет последователни десетилетия (като в това отношение стои редом с англичанина Клиф Ричард). Удивително е как в България въобще не съм чувал за него.

А ето и един удивителен акустичен вариант на същата песен. Колко рок певци познавате, които на тази възраст (53-54 год. по времето на това изпълнение) могат да пеят песните си в същата височина? Забележете и чудесното отношение, което показва към останалите музиканти на сцената. Този човек не е там само за парите. Очевидно искрено се наслаждава да пее.

И на прощаване, както се казва, вижте това чудесно изпълнение на "Amazing Grace" от Джон, Венета Фийлдс и Линдзи Фийлд.

Има песни, които просто са ми "любими". Дотолкова, че самата дума сякаш не може да изрази и малко от онова, което извикват в мен като чувство, спомени, картини... Една от тях ви представям днес.

Дълго време я чувах само по радиото от време на време, но всеки път ме караше да се сепна и заслушам внимателно. Несъзнателно усещах, че носи много от онова, което ценя в музиката изобщо. Нямах представа кой я изпълнява, а и май така и не хванах някой радио водещ, докато съобщава името на песента или изпълнителя й. Този период на харесване, но без представа кого и как се казва всъщност парчето, което харесвам, продължи сигурно десетина години. Преди 2-3 години пак чух Песента по радиото, докато бяхме с приятели в един бар и се вцепених. Питах бармана да ми каже как се казва, с надеждата, че е от диск и най-после ще мога да разбера, но се оказа, че за пореден път е от извор радиото, а човекът нямаше никаква представа за какво го питам. При това положение се заех да я издирвам в интернет.

Не знам защо предположих, че се изпълнява от цяла група, а по стил бях сигурен, че е някоя от прогресив рок бандите. Звучеше ми най-близко до Asia, които никога не съм слушал много-много, така че се заех да издиря по-известните им албуми. Там намерих много други паметни композиции, но не и Песента. Вече имах известен опит с издирване на песен в интернет само по няколко думи от текста, така че се заех с търсене. Оказа се обаче, че не съм сигурен дори за цяла фраза от думите. Спомнях си, че имаше нещо със "sons and daughters", но съдейки по резултатите от Google, явно не бях на прав път. Накратко, след постепенно изпробване на различни комбинации, най-после я намерих. Радвах се като дете, намерило отдавна загубена играчка. Тръгнах да се хваля на онези приятели, които можеха да оценят тръпката от откритието. Успях дори да си намеря клип на песента. Това беше преди около година.

Днес продължавам да харесвам тази песен. Вече го няма очарованието от непознатото. Няма ги и романтичните фантазии за непознатите изпълнители. Вместо това има осъзнато и дълбоко оценяване на красотата на музиката, адекватността на текста и богатството на композицията, прикрито от простотата на мелодията. Това парче наистина съдържа страшно много от онова, което харесвам. Нетипичен рок ритъм с ярко изнесена бас партия. Усещане за обширен хоризонт, който чертаят синтезаторите на фона и многогласието в напевите. Този изключително висок, плътен и мощен глас, леко дрезгав на моменти. Шотландските гайди, които те пренасят в шотландските highlands. За мен всичко тук е на място. Убедете се сами:

Джон Фарнам е може би най-уважаваният и добър рок певец на Австралия. Според статията в Уикипедия, той е единственият австралийски изпълнител, който има номер едно плоча в пет последователни десетилетия (като в това отношение стои редом с англичанина Клиф Ричард). Удивително е как в България въобще не съм чувал за него.

А ето и един удивителен акустичен вариант на същата песен. Колко рок певци познавате, които на тази възраст (53-54 год. по времето на това изпълнение) могат да пеят песните си в същата височина? Забележете и чудесното отношение, което показва към останалите музиканти на сцената. Този човек не е там само за парите. Очевидно искрено се наслаждава да пее.

И на прощаване, както се казва, вижте това чудесно изпълнение на "Amazing Grace" от Джон, Венета Фийлдс и Линдзи Фийлд.

Още едно събитие със съдействието на Сдружение ХАРТА.

Заповядайте на 9 декември 2007 г. от 18 ч. в Софийска градска художествена галерия на събитието "Рождество през погледа на Изкуството и звука на Музиката". Поканете и свои познати! Целта му е да представи със средствата на изкуството по един нов начин великото и уникално в човешката история събитие на Боговъплъщението.

Лектори са Стюарт Къри, специалист в областта на история на изкуството, и Кийт Форд, професионален пианист.

Адресът е гр. София, ул. "Ген. Гурко" 1

ВРЪЗКИ:
http://harta-bg.info/forum/viewtopic.php?p=1205#1205 - Съобщението във форума на ХАРТА

В края на април 2007 г. Сдружение ХАРТА организирахме конференция в СУ "Св. Климент Охридски". Дори и да сте я пропуснали, имате възможност да гледате всички сесии от еднодневното събитие. Сами изберете дали да ги гледате на сайта на Google Video или тук.

Аз лично ще се радвам да видя повече критични мнения относно лекциите, както и сериозно взаимодействие с представените тези. За тази цел е най-добре да използвате форума на ХАРТА.

В тази връзка тази седмица търсим помощ при подбора на тема за лекцията. Моля ви да погледнете новината на нашия сайт (http://www.harta-bg.info) и да отговорите на анкетата от само един въпрос. В знак на благодарност ще намерите линкове към видео записите от лекцията на ХАРТА през април.

Ако познавате някого, за когото това би представлявало интерес, не се колебайте да препращате линк-а към анкетата! Колкото повече мнения имаме, толкова по-добре. А ако желаете да научите повече за самото събитие, когато времето наближи, драснете два реда на association.harta(маймунка)gmail.com!